На крив поп певец медията му пречи

На 05.06.2010 г. в предаването „Станция Нова” (познайте по коя телевизия) Орлин Горанов, Мариана Попова и Атанас Янкулов коментират поп музиката в страната и какъв ѝ е аджеба проблемът.

Останах меко казано разочарован. Който иска да отиде на novatv.bg и да изгледа интервюто.

Гледам, слушам и това, което запомних от цялото интервю бе следното:

Според горе изброените поп чада, българската поп музика нямала своя медия, малко я „пускали” по медиите в страната и това ѝ бил проблемът, защото видиш ли, иначе интелигентните зрители и слушатели слушали и гледали само това, което им пускат медиите. Също така можем да разберем, че поп музиката била култура, която трябва да се субсидира от държавата, а не да зависи от пазара. Едва ли не хората правят култура, ама не срещали подкрепа от никой и затова били в „такова състояние”. След това пък зачекнаха, че пазарът ни бил малък и направиха „крайно уместно” сравнение със САЩ. Естествено, не можа да се мине без обичайното заклеймяване на „чалгата”, въпреки признанието от страна на всички гостуващи, че всъщност те са успешни и имат много добър бизнес модел, което разбира се, е малка и незначителна сама по себе си подробност.

Моля всички, които по някаква причина са се вързали на приказките на родните ни „поп икони” да прочетат следните определения: Масова култура и Популярна култура. Цитирам:

Терминът „масова култура“ в най-общия си смисъл означава популярна култура, която получава медийна разгласа и в резултат на широко пазарно разпространение - тя единствена дължи съществуването си главно на обстоятелството, че се самоиздържа.

Всичко, което е модерно и се харесва на повече хора, повлича след себе си огромен брой почитатели и подръжатели, а именно това описва най-добре масовата култура. Масовата култура се стреми да привлича общественото внимание и интереси върху себе си и успява да влияе върху неговото мнение.

И да се разберем за нещо – масовата култура не е „Културата” (може да му кажете и висока култура), която именно се „субсидира” от държавата.

Нашите поп певци не разбраха нещо просто – ако правят хубав продукт, то пазарът ще ги приеме. Ако не – ще умрат. Това е в самата основа на музиката, която правят. Още повече – в основата на пазарната икономика. Толкова ли е сложно?! „Интелигентността” на потребителите няма никакво отношение тук. Правиш нещо добро (нещо, което да се харесва от достатъчен брой хора) – купува се. Не правиш – не се купува. Пазарът в страната едва ли ще ти е проблем, след като виждаме цяла империя в „най-обичания” от всички ни жанр – поп-фолка.

Интересно е следното явление. Поп изпълнителите само се оплакват, че не ги слушат и как правят „култура”, а остават недооценени. От другата страна, успешните на този етап поп-фолк изпълнители излизат и си казват просто и ясно – „Ние правим музика за забавление. Не претендираме за сложни послания и култура. Ние правим музика за маса. Музика за разтуха.” Просто се заслушайте в последните интервюта на „фолк дивите”. Всички казват именно това.

Мисля, че е крайно време българските поп/рок/пънк/хип-хоп/и каквито се сетите още изпълнители да престанат да се оплакват, а да запретнат ръкави и да направят достатъчно добър продукт, който да се приеме „радушно” от цялото „българско човечество”. Знам, че е трудно да приемеш факта, че „не ставаш”, но вместо да се оплакваш, просто се опитай да направиш нещо по-добро. Наистина е толкова просто.
Дори ще ви дам подсказка. Гледайте:


Ето, че не е толкова трудно, нали?

Добави в Svejo