Social Media CSI: Кучката с кученцата

Мълниеносно се разпространява видеото с младото русо момиче, което изхвърля малки кученца в река. Едно видео, което оставя много хора отвратени, някои безразлични, а предполагам, че има и някаква извратена част, която се наслаждава?!

Ето го и самото видео. Моля, хората, които много обичат животни и лесно се разстройват да не го гледат.

Чети до края...

На крив поп певец медията му пречи

На 05.06.2010 г. в предаването „Станция Нова” (познайте по коя телевизия) Орлин Горанов, Мариана Попова и Атанас Янкулов коментират поп музиката в страната и какъв ѝ е аджеба проблемът.

Останах меко казано разочарован. Който иска да отиде на novatv.bg и да изгледа интервюто.

Гледам, слушам и това, което запомних от цялото интервю бе следното:

Според горе изброените поп чада, българската поп музика нямала своя медия, малко я „пускали” по медиите в страната и това ѝ бил проблемът, защото видиш ли, иначе интелигентните зрители и слушатели слушали и гледали само това, което им пускат медиите. Също така можем да разберем, че поп музиката била култура, която трябва да се субсидира от държавата, а не да зависи от пазара. Едва ли не хората правят култура, ама не срещали подкрепа от никой и затова били в „такова състояние”. След това пък зачекнаха, че пазарът ни бил малък и направиха „крайно уместно” сравнение със САЩ. Естествено, не можа да се мине без обичайното заклеймяване на „чалгата”, въпреки признанието от страна на всички гостуващи, че всъщност те са успешни и имат много добър бизнес модел, което разбира се, е малка и незначителна сама по себе си подробност.

Моля всички, които по някаква причина са се вързали на приказките на родните ни „поп икони” да прочетат следните определения: Масова култура и Популярна култура. Цитирам:

Терминът „масова култура“ в най-общия си смисъл означава популярна култура, която получава медийна разгласа и в резултат на широко пазарно разпространение - тя единствена дължи съществуването си главно на обстоятелството, че се самоиздържа.

Всичко, което е модерно и се харесва на повече хора, повлича след себе си огромен брой почитатели и подръжатели, а именно това описва най-добре масовата култура. Масовата култура се стреми да привлича общественото внимание и интереси върху себе си и успява да влияе върху неговото мнение.

И да се разберем за нещо – масовата култура не е „Културата” (може да му кажете и висока култура), която именно се „субсидира” от държавата.

Нашите поп певци не разбраха нещо просто – ако правят хубав продукт, то пазарът ще ги приеме. Ако не – ще умрат. Това е в самата основа на музиката, която правят. Още повече – в основата на пазарната икономика. Толкова ли е сложно?! „Интелигентността” на потребителите няма никакво отношение тук. Правиш нещо добро (нещо, което да се харесва от достатъчен брой хора) – купува се. Не правиш – не се купува. Пазарът в страната едва ли ще ти е проблем, след като виждаме цяла империя в „най-обичания” от всички ни жанр – поп-фолка.

Интересно е следното явление. Поп изпълнителите само се оплакват, че не ги слушат и как правят „култура”, а остават недооценени. От другата страна, успешните на този етап поп-фолк изпълнители излизат и си казват просто и ясно – „Ние правим музика за забавление. Не претендираме за сложни послания и култура. Ние правим музика за маса. Музика за разтуха.” Просто се заслушайте в последните интервюта на „фолк дивите”. Всички казват именно това.

Мисля, че е крайно време българските поп/рок/пънк/хип-хоп/и каквито се сетите още изпълнители да престанат да се оплакват, а да запретнат ръкави и да направят достатъчно добър продукт, който да се приеме „радушно” от цялото „българско човечество”. Знам, че е трудно да приемеш факта, че „не ставаш”, но вместо да се оплакваш, просто се опитай да направиш нещо по-добро. Наистина е толкова просто.
Дори ще ви дам подсказка. Гледайте:


Ето, че не е толкова трудно, нали?

Чети до края...

Как чета?!

Преслав иска да знае как чета.

Защо, бе Преславе, защо?! Дори не съм ти от "първите любими блогъри" :))) Но понеже съм "ЗА" каузата, а и Литературата днес ми е свидна, ще отговоря на многото въпроси.

Предупреждение: Това е от ония блог игри дето блогърите пишат лични и безинтересни за повечето от вас неща. Четете на своя отговорност!

Тъй, давай да започваме.

• Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Като цяло избягвам. Рядко ми се случва да хрупам нещо от сорта на ядки например докато съм вперил поглед в черния текст.


• Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Нямам особени предпочитания към питие докато чета. Най-често кафе или чай.


• Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Мразя да драскам по книгите си. Опитвам се да съхранявам книгите си относително добре и драскането по тях е едно от нещата, които според мен ги "загрозява", да речем.


• Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Предимно помня страницата, до която съм стигнал. Рядко поставям каквото имам под ръка. Случвало ми е е да слагам билет от градския транспорт, парче от вестник, парче от кутия цигари - каквото има наоколо.


• Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

От няколко години насам не чета художествена литература. Безинтересна ми е. Скоро обаче обмислям "да се пробвам" пак :)


• Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Да. Не довършвам глава само ако се налага или бързам.


• Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

Всичко може, но по-скоро не. За мен е важно посланието, не толкова личността.


• Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Да, ако не съм успял да ѝ извадя значението от контекста.


• Какво четеш в момента?

"Маси и власт" на Елиас Канети.


• Коя е последната книга, която си купи?

Четвъртата ми поред книга за НЛП, от която останах много разочарован. Едни и същи неща във всичките четири, които съм купил. "Обещанията" от описанията и кориците не бяха такива :)


• От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

По принцип обичам да чета само по една. Ако попадна на нещо много интересно обаче - почвам го и него.


• Имаш ли си любимо място/време за четене?

Не. Мога да чета навсякъде и по всяко време.


• Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Е, много зависи. Не може да има еднозначен отговор.


• Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Да. "Шогун" на Джеймс Клавел. Има и една друга, която много препоръчвам, но не е за всеки ;)


• Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

По принцип гледам да са по жанр или някаква обща тематика.

Преславе, надявам се да си доволен :)

Да загряват и ако не разтегнат нещо от четене да се включват: Христина, Веси и Велински.

Read on!

Чети до края...