Ех, тия блог игри. Чудя се каква ли ще е следващата?! Но до тогава - да се концентрираме върху тази.
Нела ме покани в една интересна блог игра и ме "насили" да си припомня нещо интересно от детството. А може ли човек да откаже на Нела? :)
Мислех... Чудех се... И докато си пиех кафето ме осени един приятен спомен от детската градина...
Аз и двама мои приятели, с които в последствие бяхме и съученици, бяхме тримата най-палави в цялата детска градина. Ако се случеше нещо странно, ако имаше някоя сторена пакост - винаги ние бяхме главните заподозряни. Дори не мога да преброя колко наказания сме отнасяли заради безумните си постъпки. Но "госпожите" си ни обичаха, защото не бяхме малоумници - просто бяхме сладки малки палавници :) Плюс това, майката на едното момче беше учителка в детската градина и по-суровото отношение към нас просто беше задължително (нещо, което осъзнах доста по-късно).
Та, една от любимите ни пакости е свързана с басейна в детската градина.
В огромния двор на заведението имаше едно малко басейнче (кръгло, с диаметър не повече от 5-6 метра), което лятото се пълнеше колкото да ти покрие глезените и всички много обичахме да шляпаме вътре. Проблемът бе, че "шляпането" ставаше само под зоркия контрол на някоя от учителките и то само прави. Сиреч, само се разхождахме във водата, без да ни се позволява да седнем примерно, да се напръскаме, да скачаме и т.н. Това бе и основният проблем...
С моите двама съзаклятници решихме, че не можем да оставим нещата така и че трябва да се изкъпем като хората.
Един слънчев следобед, след обичайната "дрямка" и преди да е станало време да дойдат да ни прибират, тримцата внезапно решихме да отидем и да правим в басейна всичко, което не ни позволяваха. Издебнахме "леличките" и "госпожите", които ни наблюдаваха и бегом навън. Разстоянието от нашето крило до басейна бе поне 30 метра (може и повече със завоите и препятствията) и ние тичайки колкото се може по-бързо се отправихме натам.
Изпълнени с еуфория (все пак нарушаваме правилата и нямаме много време) стигнахме до басейна, където ни очакваше изненада. Една от госпожите от другите групи бе в басейна, където на надуваема играчка бе сложила детето си, което бе на не повече от 1-2 годинки. След кратка фрустрация и усилен мисловен процес, ние решихме, че това не е проблем, съблякохме се чисто голи, захвърлихме дрехите отстрани и цоп в басейнчето.
Ей, голям кеф беше. Цапахме, скачахме, пръскахме. Голяма радост. Учителката, която беше на басейна просто ни гледаше и ни се радваше. Нищо не направи. Може би защото знаеше какво ще последва?!
Радостта ни не продължи дълго. Забелязахме две лелки и две госпожи отчаяно и колкото могат да тичат към нас, викайки нещо, което отдавна не помня. Предусещайки, че сме в капан (басейна бе обграден от три страни със сграда) ние бързо решихме, че е време за отстъпление. Изскочихме от басейна, събрахме бързо дрехите си и хукнахме голи из двора на градината. Тичаме, а госпожите подир нас. Незаменимо...
Не успяха да ни хванат преди да се върнем обратно в крилото, където бързо се облякохме. И, разбира се, последва дългото и мъчително конско, последвано от наказания за всеки поотделно вкъщи :(
Важното обаче беше, че успяхме да изпълним желанието си! Изкъпахме се в басейна както ние си искахме.
Това е, което реших да споделя. Нела, надявам се да ти хареса.
А, само да видите какви неща ще ни сподели великият Елф за своето детство!
Дерзайте!
Чети до края...
