Тема за размисъл (доказателствен материал)

Отново не се сдържах. След като се получи голяма дискусия в статията ми за гейовете и осиновяването (отглеждането) на деца, която се породи от статията на Благо и след това се прехвърли при Pierrot (с различни акценти навсякъде), днес се чувствам длъжен да си докажа нагледно тезата за семейството.

Представям ви два цитата:

Цитат 1:

Но така или иначе депресията не ми беше непознато състояние – предвид факта, че бях дете на разведени родители, отгледано от работеща майка, която вечно няма време за него. Никога не беше до мен, когато имах нужда от нея, никога не намираше начин да ми покаже, че ме обича. Мисля си, че с всички тези мъже се опитвах и се надявах да си набавя точно това усещане – че някой ме обича. Но бях уцелила грешния път.

(целият текст - Самопризнанията на една секс маниачка)

Цитат 2:

Лесбийките са много гнусни. Обаждат се само извратени и ненормални. Трябва да ги караш да си завират разни флакони на неестествени места, да им разказваш с колко много хора едновременно си била и те какви болки са ти причинявали. Как са те изнасилвали 100 човека като си била на 13 години, пък като си била на 6 години, дали си се пипала и какво си изпитвала. Те се възбуждат от болка, от садизъм, от унижение и бой. Яки психарки са и повечето са садо-мазо ориентирани.

...

На телефона работеше един истински гей, ама много гаден. Все беше или пиян, или друсан, или миришеше на пикня и на парфюм едновременно. Обаче, докато той работеше на линията, имаше страшно много обаждания - явно си имат определена терминология и начин на изразяване, знаят си клубовете, какво да си говорят, за да се възбуждат и т. н.

...

Говоря си веднъж с едно момче по телефона, бях седнала на едно диванче, близо до тоалетната и кротко му обяснявам как се свалят момичета (защото той такива съвети ми искаше).

(целият текст – Кети, операторка на еротичен телефон: обаждат се извратени, ненормални и престъпници)

Длъжен съм да кажа – тези цитати не са насочени срещу никой! Това го казвам, за да не се обиди някой. Това са просто цитати.

Източниците на цитатите и статиите към тях са повече от проблематични. Нито можем да имаме доверие на източника като цяло, нито на самите автори на статиите. Тогава ще питате вие, защо ги показвам?

Тези цитати съм ги подбрал за да онагледя и подкрепя тезата за „здраво” семейство. Няма никакво значение дали цитатите са истина или лъжа. Ако са истина – толкова по-зле, ако са лъжа – то те пак показват определен начин на мислене, или иначе казано, дори когато си измисляме, то съзнателно или несъзнателно свързваме „не здравото” семейство с определени личностни проблеми.

Това е единственото, което целя с тази статия. Да покажа, че независимо дори говорим истината или лъжата, то за повечето хора, необходимо и минимално условие за „правилно развита личност” е именно „здравото” семейство.

Като казвам „здраво” нямам предвид патриархално семейство или брак, или нещо от сорта. Имам предвид: майка, баща, определен брой деца, относително добри отношения, липса на сериозни сътресения, разводи, караници и т.н. Ясно прозира в примерите, че именно това е идеята, която стои в главите ни. Сега няма да обсъждаме защо, кое, как, кога. Просто илюстрирам.

Специално лирично отклонение за братята и сестри хомосексуалисти: Понеже знам колко е чувствителна тази тематика искам да поясня какво общо има вторият пример със семейството, защото може привидно да ви изглежда като заяждане. Ясно да кажа – Не е! Простата логика е, че изречението „Как са те изнасилвали 100 човека като си била на 13 години, пък като си била на 6 години, дали си се пипала и какво си изпитвала.” идва ясно да покаже за сериозни проблеми в тийнейджърска възраст, което се отнася реално до семейството. И пак повтарям – независимо дали е вярно или не самото твърдение.

Тази статия е може би част от опита ни с Pierrot да осветлим (за себе си преди всичко, а не да поучаваме някого) малко въпроса: „Що е това семейство?” и се отнася изключително и само за семейството – тази статия е посветена само и единствено на него и няма нищо общо с брака, осиновяването на деца, хомосексуалисти и т.н.

Увлякох се да разяснявам и щеше да стане много по-кратко, но съм длъжен да го направя за да не засегна някой и да не се отплеснем в периферни дискусии. Просто илюстрирам чрез проблематични примери как се интерпретира семейството в главите ни...

Прочети цялата статия...

Без коментар - 3

С лек риск вече да ви отегча ще направя 3-та поредна кратка статия, подобна на предните две. Правя ги за да не пропуснете тези "велики" интервюта.

Този път - интервю с двама абитуриенти.

Не, повярвайте ми, не ми е лесно да чета тези "неща", но не защото от e-vestnik са направили нещо изключително и провокативно, а точно обратното.

Умишлено избягвам да напиша обширни коментари към интервютата, защото ще бъдат засегнати много теми, а аз още се възстановявам емоционално от дебата (дискусията) относно хомосексуалистите и се готвя психически за "седмицата на бТВ", която предстои в блога. Просто намеся ли образование, родители, училище и т.н. ще стане един хубав буламач, в който всеки ще привиди това, което иска. Към момента не съм готов чисто емоционално да започна такава дискусия, а съм сигурен, че ще стане огромна такава.

Ето защо отново оставям изцяло на вас да прецените за какво иде реч. Просто наистина много проблеми прозират в това интервю и в предишните - проблеми на системата, на родителите, на e-vestnik, на младежта и т.н.

Надявам се да ми простите не задълбоченото показване, но в момента наистина просто не мога.

Ще се радвам обаче, вие да споделите какво мислите...

Прочети цялата статия...

Без коментар - 2

От e-vestnik не спират да ме изумяват с интервютата си. Днес на вашето внимание още едно от тези "искрени" откровения, които публикуват.

Става въпрос за може би интересното за повечето хора интервю с операторка на секс телефони. Тук аз пак да попитам...

Какво мислите?

Този път ще ви дам подсказка :)

Наложете следните две неща: 2 дипломи за висше образование (плюс че е учителка) и самото интервю (изказ, мнение, възгледи) и ми е интересно какво ще се получи.

Не искам да ви отегчавам с моето лично мнение, за това ще го спестя тук в статията.

Прочети цялата статия...

Без коментар

Докато все още се чудя дали да изляза в „творчески отпуск” покрай сесията и се готвя психологически за „седмицата на бТВ” (нали помнете за тях – няма да им се размине) искам да споделя с вас едно „интересно” интервю.

Откакто го прочетох някак не ми дава мира и разбира се, мога ли да пропусна да го представя на вашето внимание.

Става дума за интервю на e-vestnik с две абитуриентки (цък за интервюто). Мислех да го подлагам на анализ, но просто няма смисъл – то си прозира отвсякъде за какво иде реч.

Ето защо го предоставям на вашето внимание и очаквам от вас (при наличие на воля, време и желание) да ми кажете какво ви говори на вас това интервю?

Нямаше да го спомена в блога, ако не смятах, че има нещо в това интервю. Нещо показателно за учениците в България като цяло и учениците в София, в частност. Но аз ще се въздържа от коментар.

Вие да кажете нещо по въпроса?

Прочети цялата статия...